„ОСЕНЬ”
Юлия Владимировна Друнина (1924-1991 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЕСЕН
Угаснаха планинските гори:
ни пурпур, ни позлата – само сиво,
но близост скръбна красота твори,
щастлива под небе неприветливо.
Замаяна от тази висота,
с озона вдишвам волна власт от дните
и слушам ронещите се листа,
и слушам как годините отлитат...
Ударения
ЕСЕН
УгАснаха планИнските горИ:
ни пУрпур, ни позлАта – сАмо сИво,
но блИзост скрЪбна красотА творИ,
штастлИва под небЕ неприветлИво.
ЗамАяна от тАзи висотА,
с озОна вдИшвам вОлна влАст от днИте
и слУшам рОнештите се листА,
и слУшам кАк годИните отлИтат...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Юлия Друнина
ОСЕНЬ
Уже погасли горные леса:
Ни золота, ни пурпура – все буро,
Но мне близка их скорбная краса,
Мне радостно, хоть небо нынче хмуро.
От высоты кружится голова,
Дышу озонным воздухом свободы,
И слушаю, как падает листва,
И слушаю, как отлетают годы...
1965 г.
ОСІНЬ (вільний переклад, вариант перевода на украинский язык: Петр Голубков)
Хоча і згасли вже гірські ліси:
Ні золота, ні пурпура – все буро,
Але так тягне до скорботної краси,
Так радісно, хоч небо так похмуро.
Від висоти йде кругом голова,
Озон свободи з трепетом вдихаю,
Чую, як листям шарудить трава,
І як роки в минуле відлітають...
---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Юлия Владимировна Друнина е родена на 10 май 1924 г. в Москва. Първите й поетични публикации са от 1940 г. Участва като доброволка във Великата отечествена война, през 1943 г. е ранена тежко от снаряд и оцелява по чудо, след което отново отива на фронта и отново е ранена. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1952 г.). Превежда поезията на български, татарски и казахски поети. Член е на Съюза на писателите на СССР (1947 г.), секретар на Съюза на писателите на РСФСР (1985 г.) и на Съюза на писателите на СССР (1986 г.). Народен депутат на СССР (1990 г.). Автор е на стихосбирките „В солдатской шинели” (1948 г.), „Стихи” (1952 г.), „Разговор с сердцем” (1955 г.), „Ветер с фронта” (1958 г.), Современники” (1960 г.), „Тревога” (1963 г.), „Ты рядом” (1964 г.), „Мой друг” (1965 г.), „Страна юность” (1965 г.), „Избранная лирика” (1968 г.), „Ты вернешься” (1968 г.), „В двух измерениях” (1970 г.), „Светлокосый солдат” (1973 г.), „Окопная звезда” (1975 г.), „Избранное” (1977 г.), „Не бывает любви несчастливой” (1977 г.), „Бабье лето” (1980 г.), „Белые ночи” (в два тома, 1980 г.), „Избранные произведения” (в два тома, 1981 г.), „Продолжается жизнь” (1981 г.), „Мы обетам верны” (1983 г.), „Солнце – на лето” (1983 г.), „Стихотворения” (1984 г.), на повестите „Алиска” (1973 г.) и „Я родом не из детства” (1973 г.), автобиографичната повест „С тех вершин” (1979 г.) и др. Самоубива се на 21 ноември 1991 г. в Москва.